Никола Симов-Куруто (или Курото) е български революционер, първи знаменосец на Ботевата чета.
Роден е около 1845 г. в Ески Джумая (днешно Търговище), където се прехранва с дребна търговия и развива революционна дейност. Получава смъртна присъда от турската власт и бяга в Румъния. Работи в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ и се сприятелява с Христо Ботев.
Ранен е (и вероятно доубит от турците) на 18 май (стар стил, 30 май нов стил) 1876 г. на хълма Милин камък заедно с поп Сава Катрафилов. Знамето е поето от Димитър Стефанов-Казака от Сливен, който се заклева целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов.
Hачало