I-во място в конкурса „Слово и багра”

СТОЯН ЕМИЛОВ – УЧЕНИК ОТ 11 КЛАС НА СПОРТНО УЧИЛИЩЕ „Никола Симов” и състезател по спортна стрелба се „прицели”и класира на I-во място в конкурса „Слово и багра”, организиран от Младежки дом – гр.Търговище през месец март 2013г.

Квалитетно жури оцени есето на младия и талантлив европеец.

CutPicture.com_2013-Apr-20_05_46_42

Европа – мечта или реалност

     Европа – континент, изобилстващ от най-различни култури, религии, ценности, нрави и националности. Един от най-старите центрове на човешката цивилизация, символизиращ мир, любов, единство и вяра. Родина на различни по манталитет, вярвания и традиции хора, живеещи в непрекъсната и постоянна връзка по между си, обединени от един идеал, една ценност, една мечта, наречена Европа.
     Несъмнено, всеки един човек се пита какво му е дала Европа, с какво му помогна тя. По-добър ли направи живота му или точно обратното. Подобри ли начина му на живот, направи ли го по-добър човек, промени ли вижданията му за заобикалящия го свят? Но какво всъщност представлява Европа. Мнозина я свързват с континента Европа, други си представят ЕС, а за трети като нас, българите, например това е една мечта, един копнеж, едно желание, желание, да се докоснем до един по-добър и по-справедлив свят, свят на равенство и толерантност. Свят, в който бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Много българи мечтаха и си представяха момента, в който България ще стане членка на Европейския съюз и ще се присъедини към европейското семейство. Това е вече реалност, да наистина България е членка на Европейския съюз и част от голямото европейско семейство. Но дали в действителност е така, или това е само на хартия. Оправда ли нашите очаквания и мечти Европа? Направи ли ни европейци? А всъщност каква е дефиницията на понятието европеец. Това е въпрос от голямо значение не само за нас, но и за останалите страни – членки на ЕС. Във Франция например се води сериозен дебат във връзка с отношението на французите към понятието европеец – означава ли, че ако си европеец, то тогава си по-малко французин, какво представлява националното ти съзнание и виобще има ли място за такова. За българина освен тези въпроси съществува и друг един момент – има ли той изобщо чувство за принадлежност към Европа, чувства ли се българинът европеец или това някак стои извън него. В съзнанието на българина Европа се превърна в блян, в нещо толкова близко, а в същото време толкова далечно.

    Веднъж имаше една мечта, наречена Европа. Човек можеше само да я прошепне. И дума повече и щеше да изчезне. Толкова беше крехка. Боя се обаче, че тази мечта няма да преживее зимата. Хората оставиха мечтите си на заден план и немога да ги виня за това. Те поставиха Европа на пиедестал и забравиха, че трябва да гледат напред и да се стремят към съвършенство. За повечето хора Европа е шанс за по-добър живот, начин за реализация, шанс за качествено и високо образование, възможност да се докоснат до традициите и бита на обикновения европеец. Да видят нещо ново и непознато за тях. Но в същото време синдромът "бай Ганьо" все още продължава да опетнява името на България пред нейните настоящи и бъдещи партньори.

    Ако за българина Европа е реалност, защо тогава той не я вижда, защо все още българинът не се е докоснал до нея? Защо все още има хора, които са принудени да просят и да живеят на улицата? Защо възрастните хора се принуждават да работят дори и след като се пенсионират само и само, за да прибавят някой лев към нищожната си пенсия, която не им стига дори и за храна. А нали това са хора, които цял живот са се трудили, хора които са отгледали и възпитали бъдещите поколения, хора, които са допринесли с нещо за нашето бъдеще. Или пък младите, добре образовани хора, които не могат да си намерят работа и са принудени да бягат в чужбина.
    Къде е Европа сега, когато страната е завладяна от недоволство и протести? Къде е Европа, когато българинът страда? Къде е този идеал, в който българина вярва? Отговора е много прост – няма го! И никога не го е имало. Той съществуваше само в съзнанието, мечтите, копнежите и надеждите на един народ, народ белязан да се скита в празнината на завладяващата го духовна нищета. Народ, който в миналото е получавал всичко, което пожелае.

    Една вечер, докато си говорех с моя баща, той ми разказа какво е видял по пътя си от Германия към България. Думите му ме озадачиха и натъжиха – "След като минеш Унгария, пръстта е различна, въздухът е различен, навлизаш в един съвсем друг свят". Изглежда, в Европа все още има някакво разделение, все още в Източна Европа не е навлязъл идеалът, наречен Европа, все още Европа е разделена на бедни и богати страни. Т. нар. "желязна завеса" все още съществува. Не спирам да се питам дали ние сбъркахме някъде или просто такава е нашата съдба и участ – все да догонваме другите. Ние ли не разбрахме Европа, тя ли нас не разбра….

     Всички ние мечтаем за една Европа, която да оправи проблемите ни, да вдигне заплатите, пенсийте, да се погрижи за децата. Но много се заблуждаваме. Истината е, че ако сами не си помогнем и Бог неможе да ни помогне. За жалост, нашият манталитет е такъв, че винаги чакаме някой друг да ни реши проблемите и все чакаме на готово. А истината е простичка, преди да тръгнем по пътя за Европа, трябва да извървим пътя към себе си. Докато не променим мисленето и нагласата си към Европа, тя винаги ще остане една мечта, мечта, но не и реалност. Въпреки това ми се иска да вярвам, че въображението е по-могъщо

от знанието, че митът е по-могъщ от историята, че мечтите са по-силни от фактите.

     Не искам и нямам право да бъда песимист, че съм гражданин на една държава, в която "утре" никога не идва. Голямата ми мечта като българин е да мога със самочувствие да казвам: България – тя е там, където Европа не само свършва, но и започва…                                                                                                                               

 

 

Стоян Емилов Спасов
ученик от 11а клас

на СУ "Никола Симов"

Публикувано в Admin. Постоянна връзка.